Снайперисти в смъртта от Нора Робъртс
Издателска къща „ ХЕРМЕС “
п редставя
СНАЙПЕРИСТИ В СМЪРТТА
от Нора Робъртс
Обем 392 стр.
Цена 23,37 лева
ISBN 9789542624691
Превод Юрий Лучев
Лейтенант Далас се изправя против смразяващо зло, каквото не е срещала досега…
Очаквайте „ Снайперисти в гибелта “ на 9 септември!
За създателя
През 2007 година списание „ Таймс “ дефинира Нора Робъртс като една от стоте най-влиятелни персони в света. През последните 30 години приблизително на всяка минута се продават към 27 книги на Нора Робъртс. Романите й се разгласяват в над 34 страни.
Сред най-популярните й поредици са „ В гибелта “, „ Хотелът “, „ Сватбена организация “, „ Сърцето на дракона “, „ Прокълнатите булки “ и други
За книгата
Трима души са убити, до момента в който карат кънки на ледената пързалка в Сентръл Парк: надарена млада фигуристка, многоуважаван акушер-гинеколог и преподавател, който чества годишнина от сватбата си. Жертвите наподобяват случайно определени, само че лейтенант Ив Далас е уверена, че зад невъзмутимите убийства измежду бял ден се крие претекст.
След като преглежда записите от охранителните камери, Ив открива, че причинителят е употребявал снайпер с огромен обхват, до какъвто имат достъп единствено тясна група от хора: чиновници на полицията, военни или професионални убийци. Използвайки логаритмите на най-новата стратегия на брачна половинка си, Ив намира точната локация, от която е стреляно, и схваща, че причинителите са двама – по-възрастен и по-млад. Учител и възпитаник. Скоро се оказва, че убийствата в Сентръл Парк са единствено началото на кървава поредност, която ще раздруса Ню Йорк радикално. За да спре безпощадните убийци, Ив Далас ще би трябвало да се изправи против смразяващо зло, каквото не е срещала до момента.
Откъс
Това щеше да е първото ликвидиране.
Ученикът разбираше, че годините извършения, безбройните изумени цели, образованието, дисциплината, часовете учене – всичко е било поради този миг.
Този леден, слънчев следобяд през януари 2061 година бележеше същинското начало.
Ясна мисъл и самообладание.
Ученикът знаеше, че тези детайли са не по-маловажни от уменията, посоката напразно, влажността на въздуха и бързината. Хладнокръвието удържаше мъчно потисканото неспокойствие.
Наставникът беше уредил всичко. Добре свършената работа, с внимание към детайла, също беше значима. Стаята в чистия дребнобуржоазен хотел на Второ авеню гледаше на запад. На прозорците, които се отваряха, имаше защитни екрани. Обикновена стая, ситуирана на тиха улица в квартал Сътън Плейс, с аспект към Сентръл Парк, въпреки и от съвсем километър и половина.
Наставникът беше постъпил мъдро, резервирайки стая на етаж много над короните на дърветата. За невъоръженото око ледената пързалка „ Уолман “ беше единствено бяло леке, отразяващо лъчите на яркото слънце. А тези, които се пързаляха по нея, бяха единствено движещи се цветни точици.
Бяха се пързаляли там – възпитаник и преподавател – доста пъти; бяха следили по какъв начин целта се носи нехайно по леда.
Бяха ревизирали и други неща. Работното място на целта, дома ѝ, обичаните магазини, заведения за хранене, ежедневните привички. И единомислещо бяха решили, че пързалката в парка предлага всичко, от което имат потребност.
Работеха добре дружно, умело и безмълвно. Наставникът нагласяше двуногата до гледащия на запад прозорец, а ученикът сглобяваше далекобойната лазерна пушка.
Мразовит зимен въздух нахлу през прозореца, когато го повдигнаха с няколко сантиметра. Дишайки отмерено, с нетрепващи ръце, ученикът погледна през телескопичния прицел и го контролира.
Ледената пързалка внезапно се приближи – задоволително, с цел да се видят следите от остриетата на кънките.
Всички тези хора, разноцветните шапки, ръкавици и шалове. Двойка, хваната за ръце, се заливаше от смях, препъвайки се по леда. Момиче със златисторуса коса, облечено в червен кожен костюм, се въртеше и въртеше все по-бързо, до момента в който не се трансформира в размазано леке. Друга двойка държеше за ръцете момченце, което се озърташе с ококорени от удивление очи.
Стари, млади, огромни и дребни. Новаци и фукльовци, опитни и зяпачи.
И никой от тях, безусловно никой, не знаеше, че са на мушка, че ги разделят секунди от гибелта. Секунди, през които участта им ще бъде решена – дали ще живеят, или ще умрат.
Огромна власт.
– Откри ли целта?
Отне му момент. Толкова доста лица. Толкова доста тела.
Накрая ученикът кимна. Ето там – лицето, тялото. Мишената. Колко пъти е следил това лице, това тяло, през оптичния прицел? Безброй. Но през днешния ден ще е за последно.
– Избра ли другите двама?
Ново кимване, индиферентно като първото.
– Имаш позволение да действаш. В какъвто ред прецениш.
Ученикът ревизира скоростта напразно, направи лека промяна. След това, умерено и с ясно схващане, пристъпи към задачата.
Момичето в костюма от алена кожа правеше разбег, набирайки скорост, с цел да извърши аксел. Тя стартира въртенето с вдигнати нагоре ръце, поставяйки дясната кънка пред лявата.
Смъртоносният лъч улучи средата на гърба ѝ и я тласна напред в посоката на личната ѝ инерция. Умиращото ѝ тяло удари фамилията с момченцето като реактивен снаряд, блъсна ги обратно и ги повали.
Разнесоха се писъци.
В последвалия безпорядък един мъж, движещ се в другия завършек на пързалката, забави ход и погледна към сцената, която се разиграваше пред очите му.
Лъчът го улучи в туловището и той рухна. Двама кънкьори, пързалящи се зад него, го заобиколиха и продължиха нататък.
Двойката, хваната за ръце, с тъга се добра до парапета. Мъжът уточни с ръка тълпата пред тях.
– Хей, мисля, че…
Лъчът го улучи сред очите.
В тишината на хотелската стая ученикът продължаваше да гледа през оптичния прицел, представяйки си звуците, писъците. Щеше да е елементарно да смъкна четвърти, пети. Десети.
Лесно, удовлетворяващо. Опияняващо.
Но наставникът отпусна бинокъла си.
– Три чисти попадения. Мишената е свалена.
В знак на утвърждение той сложи ръка на рамото на ученика, което означаваше и завършек на задачата.
– Браво.
С бързи, умели придвижвания ученикът разглоби пушката и я прибра в калъфа, а наставникът сгъна двуногата.
Въпреки че не бяха произнесени повече думи, на лицето на ученика блестна наслада, горделивост от свършеното, от утвърждението. Щом наставникът видя това, се поусмихна.
– Трябва да приберем оборудването, след това ще честваме. Заслужи си го. Разбора ще го създадем по-късно. Утре можем да преминем към идната задача.
Когато напускаха хотелската стая, заличавайки всички следи от наличието си, ученикът към този момент изгаряше от неспокойствие за идната задача.
п редставя
СНАЙПЕРИСТИ В СМЪРТТА
от Нора Робъртс
Обем 392 стр.
Цена 23,37 лева
ISBN 9789542624691
Превод Юрий Лучев
Лейтенант Далас се изправя против смразяващо зло, каквото не е срещала досега…
Очаквайте „ Снайперисти в гибелта “ на 9 септември!
За създателя
През 2007 година списание „ Таймс “ дефинира Нора Робъртс като една от стоте най-влиятелни персони в света. През последните 30 години приблизително на всяка минута се продават към 27 книги на Нора Робъртс. Романите й се разгласяват в над 34 страни.
Сред най-популярните й поредици са „ В гибелта “, „ Хотелът “, „ Сватбена организация “, „ Сърцето на дракона “, „ Прокълнатите булки “ и други
За книгата
Трима души са убити, до момента в който карат кънки на ледената пързалка в Сентръл Парк: надарена млада фигуристка, многоуважаван акушер-гинеколог и преподавател, който чества годишнина от сватбата си. Жертвите наподобяват случайно определени, само че лейтенант Ив Далас е уверена, че зад невъзмутимите убийства измежду бял ден се крие претекст.
След като преглежда записите от охранителните камери, Ив открива, че причинителят е употребявал снайпер с огромен обхват, до какъвто имат достъп единствено тясна група от хора: чиновници на полицията, военни или професионални убийци. Използвайки логаритмите на най-новата стратегия на брачна половинка си, Ив намира точната локация, от която е стреляно, и схваща, че причинителите са двама – по-възрастен и по-млад. Учител и възпитаник. Скоро се оказва, че убийствата в Сентръл Парк са единствено началото на кървава поредност, която ще раздруса Ню Йорк радикално. За да спре безпощадните убийци, Ив Далас ще би трябвало да се изправи против смразяващо зло, каквото не е срещала до момента.
Откъс
Това щеше да е първото ликвидиране.
Ученикът разбираше, че годините извършения, безбройните изумени цели, образованието, дисциплината, часовете учене – всичко е било поради този миг.
Този леден, слънчев следобяд през януари 2061 година бележеше същинското начало.
Ясна мисъл и самообладание.
Ученикът знаеше, че тези детайли са не по-маловажни от уменията, посоката напразно, влажността на въздуха и бързината. Хладнокръвието удържаше мъчно потисканото неспокойствие.
Наставникът беше уредил всичко. Добре свършената работа, с внимание към детайла, също беше значима. Стаята в чистия дребнобуржоазен хотел на Второ авеню гледаше на запад. На прозорците, които се отваряха, имаше защитни екрани. Обикновена стая, ситуирана на тиха улица в квартал Сътън Плейс, с аспект към Сентръл Парк, въпреки и от съвсем километър и половина.
Наставникът беше постъпил мъдро, резервирайки стая на етаж много над короните на дърветата. За невъоръженото око ледената пързалка „ Уолман “ беше единствено бяло леке, отразяващо лъчите на яркото слънце. А тези, които се пързаляха по нея, бяха единствено движещи се цветни точици.
Бяха се пързаляли там – възпитаник и преподавател – доста пъти; бяха следили по какъв начин целта се носи нехайно по леда.
Бяха ревизирали и други неща. Работното място на целта, дома ѝ, обичаните магазини, заведения за хранене, ежедневните привички. И единомислещо бяха решили, че пързалката в парка предлага всичко, от което имат потребност.
Работеха добре дружно, умело и безмълвно. Наставникът нагласяше двуногата до гледащия на запад прозорец, а ученикът сглобяваше далекобойната лазерна пушка.
Мразовит зимен въздух нахлу през прозореца, когато го повдигнаха с няколко сантиметра. Дишайки отмерено, с нетрепващи ръце, ученикът погледна през телескопичния прицел и го контролира.
Ледената пързалка внезапно се приближи – задоволително, с цел да се видят следите от остриетата на кънките.
Всички тези хора, разноцветните шапки, ръкавици и шалове. Двойка, хваната за ръце, се заливаше от смях, препъвайки се по леда. Момиче със златисторуса коса, облечено в червен кожен костюм, се въртеше и въртеше все по-бързо, до момента в който не се трансформира в размазано леке. Друга двойка държеше за ръцете момченце, което се озърташе с ококорени от удивление очи.
Стари, млади, огромни и дребни. Новаци и фукльовци, опитни и зяпачи.
И никой от тях, безусловно никой, не знаеше, че са на мушка, че ги разделят секунди от гибелта. Секунди, през които участта им ще бъде решена – дали ще живеят, или ще умрат.
Огромна власт.
– Откри ли целта?
Отне му момент. Толкова доста лица. Толкова доста тела.
Накрая ученикът кимна. Ето там – лицето, тялото. Мишената. Колко пъти е следил това лице, това тяло, през оптичния прицел? Безброй. Но през днешния ден ще е за последно.
– Избра ли другите двама?
Ново кимване, индиферентно като първото.
– Имаш позволение да действаш. В какъвто ред прецениш.
Ученикът ревизира скоростта напразно, направи лека промяна. След това, умерено и с ясно схващане, пристъпи към задачата.
Момичето в костюма от алена кожа правеше разбег, набирайки скорост, с цел да извърши аксел. Тя стартира въртенето с вдигнати нагоре ръце, поставяйки дясната кънка пред лявата.
Смъртоносният лъч улучи средата на гърба ѝ и я тласна напред в посоката на личната ѝ инерция. Умиращото ѝ тяло удари фамилията с момченцето като реактивен снаряд, блъсна ги обратно и ги повали.
Разнесоха се писъци.
В последвалия безпорядък един мъж, движещ се в другия завършек на пързалката, забави ход и погледна към сцената, която се разиграваше пред очите му.
Лъчът го улучи в туловището и той рухна. Двама кънкьори, пързалящи се зад него, го заобиколиха и продължиха нататък.
Двойката, хваната за ръце, с тъга се добра до парапета. Мъжът уточни с ръка тълпата пред тях.
– Хей, мисля, че…
Лъчът го улучи сред очите.
В тишината на хотелската стая ученикът продължаваше да гледа през оптичния прицел, представяйки си звуците, писъците. Щеше да е елементарно да смъкна четвърти, пети. Десети.
Лесно, удовлетворяващо. Опияняващо.
Но наставникът отпусна бинокъла си.
– Три чисти попадения. Мишената е свалена.
В знак на утвърждение той сложи ръка на рамото на ученика, което означаваше и завършек на задачата.
– Браво.
С бързи, умели придвижвания ученикът разглоби пушката и я прибра в калъфа, а наставникът сгъна двуногата.
Въпреки че не бяха произнесени повече думи, на лицето на ученика блестна наслада, горделивост от свършеното, от утвърждението. Щом наставникът видя това, се поусмихна.
– Трябва да приберем оборудването, след това ще честваме. Заслужи си го. Разбора ще го създадем по-късно. Утре можем да преминем към идната задача.
Когато напускаха хотелската стая, заличавайки всички следи от наличието си, ученикът към този момент изгаряше от неспокойствие за идната задача.
Източник: plovdiv-online.com
КОМЕНТАРИ